КЪМ ОБРАЗОВАТЕЛНА ЕКОСИСТЕМА, НАСЕЛЕНА ОТ РОБОТИ
Сценарият възпроизвежда методика, първоначално предложена от швейцарския философ Жан Пиаже (1896-1980). Пиаже е основател на дисциплината „генетична епистемиология“, трансформирана впоследствие в теория на когнитивното развитие. Пиаже прилага причинно-следствена логическа рамка за изследване на етапите на формиране на интелектуалните функции у човека. Негов основен фокус е как, прилагайки система от ментални инструменти, когнитивната система на човека открива вярното, истинно знание за света. В този смисъл истината не е нещо привнесено отвън, а функция на развиващия се мозък на човека. Откритите впоследствие „огледални неврони“, отговорни за чувството на емпатия към другите у човека, подкрепят основните постулати на Пиаже и валидират теорията му за принципите на откриване на истината не само във физическия, но и в социалния свят. Методите на проучване, предложени от Пиаже, са подходящи за теориите на когнитивната достъпност на знания за света.
Един модифициран сценарий е обучителната ситуация на разбирането от детето на възможно „неправилно убеждение“, реализирано с дете и два робота. То адаптира по-често използвания случай на дете, робот и учител, представен в следната таблица – линк.
Вместо учител, в настоящия сценарий се използва втори NAO робот.
Нашият модифициран сценарий включва експериментатор, дете и 2 хуманоидни робота NAO – червеният, наречен Роберта, и синият, наречен Роби. В променения сценарий Роберта седи пред Роби и детето с играчка и шапка в ръце. Тя скрива играчката под шапката. Роби става и излиза от стаята. Роберта вдига шапката, взема играчката и я поставя в кутия до робота. След това поставя шапката на предишното ѝ място, но без играчка под нея. Роби влиза в стаята. Роберта пита детето какво мисли Роби за това, къде може да е играчката.
Нашият интерес към този сценарий е свързан със специфичната онтологична природа на хуманоидните роботи. Нашето мнение е, че тези роботи са привлекателни за всички деца, защото помагат за прехода от физическия слой на субект-обектната връзка към социалния слой. В психическото развитие на детето се извършва радикален интелектуален преход от детерминистичния физически свят към вероятностния на социалните нагласи. Хуманоидният робот споделя характеристиките на физически обект – доста детерминистичен и следователно предвидим – с характеристиките на социална единица – способен на основен диалог, насърчаване, търпение и дори изразяване на емпатично поведение. В това отношение ние вярваме, че педагогическият потенциал на хуманоидния робот е огромен и безценен помощен „инструмент“ за учителя. Така че той ще бъде съществена част от приобщаващото образование, предоставяйки подкрепа на специалния тип достъп до знания, който никой друг тип агент (физически или социален) не може.
