Достъпно културно наследство (ДКН) означава създаване на условия, при които всички хора, независимо от техните физически, сензорни или когнитивни способности, могат да достъпват обекти на културното наследство – реални и виртуални в подходящ за тях формат. Това включва премахване на бариерите и осигуряване на равни възможности за достъп до обекти, информация и услуги. Създаването на достъпно културно наследство изисква внимателно планиране и изпълнение, което включва архитектурни, сензорни и когнитивни адаптации както във физическото пространство, така и в дигиталния свят. Чрез прилагането на тези принципи можем да гарантираме, че всички хора, независимо от техните способности, могат да се насладят на богатото културно наследство и да участват пълноценно в културните дейности.
Във физическото пространство (музеи и исторически места) достъпността се свежда до:
1. Архитектурна достъпност: Осигуряване на рампи и асансьори за лесен достъп до всички нива на сградата; широчина на вратите и коридорите позволява лесно преминаване на инвалидни колички; тактилни пътеки с различна текстура помагат на хората със зрителни увреждания да се ориентират.
2. Сензорна достъпност: брайлови надписи и описания на експонатите; аудио гайдове и аудио описания на експонатите за хора със зрителни увреждания; ясни и контрастни визуални знаци за хора със слухови увреждания.
3. Когнитивна достъпност: Лесно разбираеми ясни и прости инструкции и указания; дисплеи с интерактивни елементи, които позволяват на посетителите да участват активно в процеса на наблюдение и учене; Тихи зони за почивка и релаксация за хора с когнитивни затруднения.
В дигиталното пространство (онлайн и офлайн) достъпността се свежда до:
1. Уеб достъпност свързана с:
- Спазване на стандартите за уеб достъпност (WCAG), които гарантират, че уебсайтовете са достъпни за хора с различни видове увреждания.
- Осигуряване на текстови алтернативи за изображения и видеоклипове.
- Възможност за навигация на сайта само с клавиатура и използване на адитивни технологии.
2. Многоплатформени решения: Разработване на мобилни приложения, които са достъпни и лесни за използване; използване на виртуална и разширена реалност за създаване на интерактивни и достъпни преживявания.
3. Включващи онлайн курсове и учебни материали, подобни на публикуваните тук. Това включва видеоматериали със субтитри и транскрипции за хора със слухови увреждания; гъвкави формати (аудио, текст, видео), както и тактилни / аудио описания за хора със зрителни увреждания.
