Съдържание:
- Разбиране на неврологичните увреждания
- Помощни средства за мобилност
- Помощни средства за комуникация
- Технологии за подпомагане на когнитивните дейности
- Сензорни помощни технологии
- Системи за контрол в дома
- Мозъчно-компютърни интерфейси
- Заключение
Разбиране на неврологичните увреждания
С помощта на подходящите помощни устройства хора с гръбначни увреждания, инсулт, множествена склероза или мозъчни травми могат да запазят или подобрят качеството на живота си (Съвременни разработки в помощните технологии за мозъчни заболявания). Тези технологии варират от по-прости помощни средства (като бастуни или комуникационни дъски) до сложни компютърни системи. По-долу разглеждаме различни категории помощни технологии за неврологични увреждания, като предоставяме актуални примери и източници за всяка категория.
Помощни средства за мобилност
Помощните средства за мобилност помагат на хора с физически увреждания да се придвижват по-свободно и безопасно. Често използваните устройства включват инвалидни колички, скутери, проходилки, бастуни, патерици, протези и ортези.
Източник: Pexels
Тези инструменти подпомагат хора с парализа, мускулна слабост или проблеми с баланса, за да си възвърнат мобилността и да изпълняват ежедневни задачи. Например, правилно пригодената инвалидна количка значително повишава независимостта на даден човек – подобрява достъпа до образование и заетост, като същевременно намалява здравословните рискове, свързани с обездвижването.
Освен стандартните инвалидни колички, съществуват високотехнологични варианти като моторизирани колички и носими екзоскелети. Екзоскелетът представлява роботизирано устройство, което позволява на човек да стои и ходи след неврологично увреждане (Технология на екзоскелетите в Помона, Калифорния | Помощни технологии).
Тези съвременни помощни средства използват роботизирани стави и сензори, за да подпомогнат походката на пациенти с двигателни увреждания, като дори позволяват изкачване на стълби с подходяща подкрепа (Технология на екзоскелетите в Помона, Калифорния | Помощни технологии).
Използвайки тези средства, хората с неврологични увреждания могат да се движат по-лесно в домовете си и извън тях, като запазят активен начин на живот и намалят зависимостта си от болногледачи.
Помощни средства за комуникация
Помощните средства за комуникация, често наричани алтернативна и допълваща комуникация (ДАК), помагат на хора, които имат затруднения с говора или езика, да се изразяват. Тези средства варират от нискотехнологични решения като табла с картинки и комуникационни карти до високотехнологични устройства, които генерират реч чрез преобразуване на текст или символи в говор (Помощни устройства за хора със слухови или говорни нарушения | NIDCD).
Например, много хора с болести като амиотрофична латерална склероза (ALS) или тежки говорни нарушения използват специализирани таблети или компютърни програми, които произнасят думите, когато потребителят ги въведе или избере символи. ДАК системите включват и технологии като компютри с проследяване на очите и гласови усилватели, които позволяват на хора с ограничени движения или тих говор да комуникират ефективно (Ръководство за адаптивни устройства за хора с увреждания | UDS).
Според NIDCD, AAC устройствата позволяват смислено участие в ежедневния живот, като дават „глас“ на хора, които иначе трудно биха могли да говорят (Помощни устройства за хора със слухови или говорни нарушения | NIDCD).
Чрез интегриране на сензорни екрани, превключватели или управление с поглед, съвременните комуникационни помощни средства са силно адаптивни. Те позволяват на потребителите да участват в разговори, да изпълняват работни задължения и да поддържат социални контакти – роля, която би била изключително трудна без тази технология.
Технологии за подпомагане на когнитивните дейности
Източник: Pexels
Този вид помощни технологии подпомагат хора със загуба на памет, проблеми с вниманието или други когнитивни затруднения, често свързани с мозъчни травми или деменция. Помощните средства могат да бъдат електронни устройства или софтуерни приложения, предназначени да подпомагат паметта, организацията и изпълнението на задачи.
Например, специализирани приложения за смартфони и таблети предлагат функции като напомняния за лекарства, графици с аларми или стъпка по стъпка насоки за изпълнение на ежедневни задачи. Гласово активираните интелигентни асистенти (като Alexa или Google Assistant) също се използват като когнитивни помощни средства – те могат да дават вербални напомняния за срещи или да записват бележки чрез глас – особено полезно за хора, които забравят важни задачи.
Дори обикновени дигитални инструменти като известия в календара, списъци със задачи и базирани на GPS напомняния могат значително да повишат независимостта на хора с когнитивни увреждания. Чрез използването на тези технологии хора с неврологични състояния, които засягат когнитивните способности (например мозъчна травма или ранна фаза на деменция), могат да поддържат структуриран ритъм на живот.
Когнитивните помощни средства в крайна сметка действат като външна памет и система за организация, позволявайки на потребителите да компенсират своите затруднения и да управляват ежедневието си с по-голяма лекота.
Сензорни помощни технологии
Източник: Pexels
Сензорните помощни технологии са помощни устройства, които помагат на хора със слухови или зрителни увреждания да взаимодействат с домашната среда. За хората със загуба на слуха слуховите апарати и кохлеарните импланти усилват звуците и подобряват разбирането на речта.
Налични саи и системи за подпомагане на слуха и сигнални устройства – например, индукционни контурни системи в обществени места предават звука директно към слуховите апарати (Помощни устройства за хора със слухови или говорни нарушения | NIDCD), а аларми с вибрация или светлинни сигнали могат да уведомяват за позвъняване на вратата, телефонен разговор или пожар.
За хора със зрителни увреждания, технологии като екранни четци (софтуер, който преобразува текста на екрана в реч или брайл) и екранни лупи улесняват използването на компютри и смартфони. Обновяемите брайлови дисплеи и брайлови принтери позволяват на незрящите потребители да четат цифров текст чрез допир.
Дори популярни функции като гласови асистенти, висококонтрастни режими и настройки за уголемяване на текста са форми на сензорни помощни технологии, които подобряват достъпността.
Ранното използване на тези помощни продукти е от съществено значение – например, предоставянето на слухов апарат на дете със загуба на слуха в ранна възраст подпомага развитието на езика и обучението (Помощни технологии).
Чрез сензорни помощни технологии хора с неврологични състояния, които засягат зрението или слуха (включително увреждания на зрителния нерв или смущения в слуховата обработка), могат да възприемат информация по-ясно и да участват пълноценно в ежедневните дейности.
Системи за контрол в дома
Източник: Изображението е генерирано с помощта на изкуствен интелект.
Системите за контрол на домашната среда (известни също като смарт домашни устройства или ECU системи) позволяват на хора с ограничена подвижност или тежки увреждания да управляват електронни устройства и уреди в дома си чрез алтернативни методи (Какво представляват системите за контрол на домашната среда? | DO-IT).
Тези системи често използват гласови команди, превключватели или компютърни интерфейси, за да контролират осветлението, термостатите, телевизорите, вратите и телефоните. Например, човек с парализа може да използва единичен превключвател или гласова команда, за да включи осветлението или да регулира леглото.
Съвременните умни високоговорители и системи за домашна автоматизация (като Amazon Echo, Google Nest и други) все повече се използват като достъпни решения за контрол на домашната среда. Само с една гласова команда потребителите могат да заключват вратите, да регулират температурата или да пускат музика, без да докосват физически нито едно устройство.
Според Центъра DO-IT при Университета „Вашингтон“, ECU системите дават възможност на хората с двигателни увреждания да управляват електрониката в дома си самостоятелно (Какво представляват системите за контрол на домашната среда? | DO-IT).
Тези системи могат да бъдат самостоятелни устройства със собствени приемници или софтуерни решения, интегрирани в компютри или смартфони. Чрез адаптиране на метода на управление според възможностите на потребителя (например глас, проследяване на погледа или превключватели), технологиите за контрол на домашната среда осигуряват на хората по-голяма автономност у дома, намалявайки зависимостта им от асистенти и увеличавайки личната им свобода и безопасност.
Мозъчно-компютърни интерфейси
Източник: Изображението е генерирано с помощта на изкуствен интелект.
Една от най-иновативните области в помощните технологии е развитието на мозъчно-компютърните интерфейси(BCI). BCI предоставя директна комуникационна връзка между мозъка и външно устройство, позволявайки на човек да управлява компютър или машина само с мисъл (Научен и технологичен обзор: Интерфейси от тип мозък-компютър | U.S. GAO).
Тази технология, макар и все още в голяма степен експериментална, има огромен потенциал за хора с тежки неврологични увреждания. Например, учени са разработили BCI системи, които позволяват на хора с пълна парализа да управляват курсор върху екран или да въвеждат текст чрез мисловен контрол (Научен и технологичен обзор: Интерфейси мозък-компютър | U.S. GAO).
Според U.S. GAO, BCI технологиите в бъдеще могат да направят възможно хора с парализа да пишат думи върху екран или да възстановят контрола върху крайниците си само чрез мисъл (Научен и технологичен обзор: Интерфейси мозък-компютър | U.S. GAO).
Въпреки че съществуващите BCI устройства са предимно експериментални, те представляват бъдещето на помощните технологии, като дават надежда за още по-голяма независимост на хората с тежки двигателни увреждания.
Заключение
Помощните технологии предлагат жизненоважна подкрепа за хора с неврологични увреждания, като им помагат да преодолеят бариерите и да участват по-пълноценно в ежедневния живот. От прости помощни средства до сложни електронни устройства, те насърчават независимостта, повишават безопасността и подобряват качеството на живот както за потребителите, така и за техните семейства.
Глобален достъп до помощни технологии
Според Световната здравна организация (СЗО), повече от 2,5 милиарда души в света се нуждаят от поне едно помощно средство, а този брой се очаква да нарасне до 3,5 милиарда до 2050 г. Въпреки това, много хора, които биха могли да се възползват от подобни устройства, нямат достъп до тях поради високата им цена, слаба осведоменост или липса на подходящи услуги.
Необходими са прогресивно развитие, иновативен дизайн и подкрепящи политики, за да се намалят тези неравенства. Инвестициите в достъпни и съвременни помощни средства, както и замяната на остарели или нефункциониращи помощни технологии с модерни решения, могат значително да подобрят живота на хората с увреждания.
Помощните технологии: повече от устройства
Помощните технологии не са просто устройства – те са инструменти за подкрепа. Те дават възможност на хората да живеят по-свободно, да се изразяват, да работят, да се учат и да участват в обществото, независимо от физическите или когнитивните предизвикателства, пред които са изправени.
Затова е важно не само развитието на новите технологии, но и осигуряване на достъпност и интеграция в обществото, политиките и инфраструктурата. Чрез насърчаване на универсален дизайн, иновативни решения и по-широка осведоменост, обществото може да се превърне в по-достъпно място за всички.
